By confirming your subscription, you agree to our Privacy Policy and Toplocentrala's Code of Ethics.
Стефани Ханджийска
ЗАЕК е танцова приказка за момчето, което преминава отвъд, в света на възрастните.
Заекът е дребен за възрастта си, но бърз и проницателен. Заекът, е хитър, ловък, отдавна избягва денят, в който трябва да премине през Ритуала.
Едно неделно утро в края на декември, всичко се преобръща за Заека. Племето поема своята безвечна, стара песен, старите налагат белите си ризи, нашити с червено и групата се заклатушква към Заека, набивайки в земята пети и тояги. Заекът тежко преглъща - има ли как да избегне своето порастване?
Проектът "ЗАЕК" се осъществява с финансовата подкрепа на Министерство на Културата на Република България и РЦСИ "Топлоцентрала". Материалите за костюмите към спектакъла "ЗАЕК" са любезно дарени от TexCycle България.
"Заекът се обърна в съня си.
Кучето изръмжа в ъгъла на студената колиба. Гррр раб раб раб.
Мъжете на площада вдигнаха наздравица. "Уаааааараааааа" - викаха те, докато увиваха лакът през лакът със съседа си и така надигаха бъклиците с вино. Наздравиците завършваха със силно тропане на тояжките в земята, последвани от тежки стъпки с ботуши в танцов ритъм. Докато не станеше време за нова наздравица, всяка следваща по-силна и по-шумна.
Заекът не подозираше нищо, само тихо два пъти потръпна с големите си черни вежди в съня. Светлината на Луната осветяваше бялото му лице върху гнездото от дрипи."
Стефани Ханджийска