Базирано на поезия, писма и драматургични текстове на Цвета Софрониева и фрагменти от лични наративи на участниците

Представление-обръщение към духа на времето, „Сцени на разсъмване“ е оратория за човешката безпомощност, за страха от загубата на човека до нас, за копнежите и илюзиите, за силата и утехата на пробуждането. Между съня и кризата на предстоящия ден е времето на проясняването, на истината, която изплува между екзесциалната умора и актуалната тревожност. Как издържаме, как живеем, какво се случва с нас, когато чувствата ни се обръщат навътре и отекват в кухината на тялото. Значима репетиция в този живот е репетирането да изразиш чувствата си, а по- висшето - да съумееш да ги споделиш. Като един голям акт на споделеност поставяме публиката в ролята на желания партньор. Предизвикваме я със сцени на еротичното и смъртта, със сцени на личен срам и блян. Сцената се превръща в лаборатория за психодрама, напълно видима за публиката. Превеждаме я в пространството между самотата, която затваря сърцата и самотата, която дава тласък за нова среща. Започваме със сцената на Собственият Ад, с монолози на безпомощността, грубостта и предателството - деца на страха. Вървим през един вид Културно Чистилище към диалог в търсене на отговори за концепциите за обич и идентичност. Развенчаваме чувствата по каталог на сцената на международна конференция за любовта. По синусоидата на близостта в третата част стигаме до Възможния Рай чрез прозрението за ценността на срещата с Другия и изписваме като единадесета божа заповед: Не умирай моля те!

Препоръчва се за лица над 16+

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Kултура“, програма „Разпространение“ 2024 г. и на Министерство на културата. Партньор на проекта е РЦСИ Топлоцентрала.