ЕХО И НИКОЙ

“Ехо и никой” е танцово представление, създадено през опити върху представата за време. Концепцията е вдъхновена от стихосбирката „Таралежово слънце“ на Ларш Собю Кристенсен и по конкретно неговото стихотворение „Календар на тревожните умове“.
Представлението е изградено върху размисли за времето в нас, което го има и няма. Опит за създаване на пространство за по-дълги минути и по-малко тревоги. Ехо на телата, което иска да пристигне навреме в „желаното“.

„Свежият въздух е бил панацея. Сега времето лекува всичко.“ – Л. С. Кристенсен

Спектакълът е спечелил Проектната програма към Театър НАТФИЗ в категория “Алтернативни сценични форми”.