NО

Пърформансът е на английски език.

Това представление се роди от необходимостта да обработя рани, свързани с преживявания на насилие, където границите ми бяха прекрачени без способността ми да се защитавам. Но също така изследва присъщата ми трудност при разпознаването и установяването на тези граници.
„НЕ“ е това, което често ми се искаше да бях казала, но не го направих – може би от срам, страх, безразсъдство или наивност. Всичко това е дълбоко лично за мен, но чувствам, че говоря за по-широк, по-универсален проблем. Или по-скоро, нека го наречем проблем, свързан с пола, защото вярвам, че корените на този страх от повишаване на гласа, тази нужда да бъдем послушни и отдадени, за да бъдем приети, са дълбоко социални и тежат най-много върху жените.
На сцената изпълнителката се изправя пред изискванията на външния свят, въплътен от микрофона – символ, средство и усилвател на речта – но тя също е негова жертва. Микрофонът превръща въпросите в искания, които не очакват отговор, тормозейки я вербално и физически. Тя намира сили да действа в момента, в който си позволи да се бунтува, поемайки контрол над това и се превръща в субект, който променя гласа й в чут.