Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте

Груповата изложба, озаглавена „Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте“, съдържа индивидуални творби, базирани на началната точка на монтаж на скеле. Художниците са поканени да отговорят на това, което представлява скелето на реалността и включва фотография и цифрови изображения като разширен поглед към неизправностите на характеристиките на човечеството.
Какви преживявания ни обединяват? И какво ни разделя? Как се развива чувството ни за саморазвиване, както индивидуално, така и като общество? Каква роля играят разказът, измамата и манипулацията във фотографския дискурс? И до каква степен етично се поддаваме на заобикалящата ни среда, лично и междуличностно? 

Скелето метафорично функционира като скелет на човешкото социално поведение, съдове, които тепърва ще се пълнят със съзнание и чувства на отричане, ярост и любов. Защо постоянно посочваме, но все пак се отделяме от отворените структури на живота? В наше време изглежда, че основните въпроси на реалността се засенчват от това как се справяме с реалността. Изследвайки абсурдността на човешката страст към мястото (локуса), както е подчертано в заглавието - "Пъхнете приста си в почвата и помиришете къде сте", човек може да се зачуди защо в изложбата не присъстват хора.

До каква степен "задгробният" живот на едно произведение на изкуството представлява етика? С поредицата от фотографии Радостин Седевчев се съобразява с отговорността. Виждаме транспониране на неговата арт инсталация от музей в бащината му градина, превръщайки я във функционална единица за отглеждане на зеленчуци.

С емоционална превъзбуда Аудар Кантун се захваща със свръхчовешкия подход към саморефлексията. Със своите фотосерии Кантун съпоставя природната красота с хаотичния човешки гений.

Има необходима празнота в разгръщането на материала във фотосерията на Беатрис Алексанян. Алексаниан призовава конструкциите на упадъка и безполезността на картината като основна човешка черта.

Йон Бенджамин Талерос акцентира върху безусловния ни брак със заобикалящата ни среда, поставяйки под въпрос постоянните ритми в ежедневието ни. Люшкайки се сред конкретните реалности, Талерос премахва типичните загадки, които ни държат под контрол от едно безумно гмуркане в бездната, и съобщава светилищните връзки между хората и градската среда.

Заедно с поканените за тази изложба художници излагам фотосерия, в която липсва разгърнат разказ. Така "Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте", е ода на безусловния екзистенциализъм.

Ларс Нордби, 2022