Забранено изкуство

„Забранено изкуство” е разказ за три премахнати творби – разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Трите представени казуса са: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов (1982, Варна); конфликтната творба „Анонимният Л (анонимен национален герой)” на Нено Белчев (2023, Карлово) и набързо закритата съвременна иконопис на Николай Панайотов (2014, Севлиево). Датите проследяват хронологията на конфликта, не на творчеството.

Разпръснати във времето, тези три истории говорят за комунизъм, национализъм и политиките на религиозното изкуство. Казусите на забрана будят юридически, социални, политически и етични въпроси. Но мотивът, който се откроява, е, че вчера, днес, а може би и утре, цензурата винаги е сцена на отстояване на основни демократичните принципи.

Историите на забрана са пътеводител за разбиране на нашето общество. И докато настоящият проект е ориентиран срещу натиска за цензура, правото на различни групи да имат своето светоусещане не бива да бъде погазвано. Конфликтът е противовес на диалога. Многогласието на социалната фигура е не по-малко важна демократична ценност от свободата на изразяване. Затова „Забранено изкуство“ е покана за разговор. Изследвайки истории на конфликт, изложбата търси да разбере по-добре нагласите към изкуството, публиката и светлосенките на културните политики.

Ралица Герасимова, куратор на изложбата