18. Фестивал АНТИСТАТИК: Бъгващ хор

Награда за млад хореограф за Дева Шуберт от фестивала ImPulsTanz 2024.

Гостуването на представлението се осъществява в партньорство и с финансовата подкрепа на Гьоте-институт България и Министерство на културата.

Цени на билетите: Плати колкото можеш – ти избираш между 40, 30 или 20 лева според възможностите си.

С грижа и разбиране към различните ситуации, в които се намира публиката ни, през 2025 г. Антистатик въвежда „плати колкото можеш“ принцип на ценообразуване за всички билетите за събитията в програмата на фестивала с вход. Всеки зрител може да избере каква сума да заплати за билета си от три ценови категории – 40, 30 и 20 лева. 

До 4 май 2025 г. всички ученици и студенти, както и колеги работещи в сферата на танца могат да се възползват и от специални билети на стойност 15 лева.
------------------------

Представлението „Бъгващ хор“ пренася дигиталния феномен на „бъга“ (или глич, моментното накъсване и разместване на дигитално предаван образ, но също така и прескачане, даващо видимост на нещо по-голямо като „бъг/глич в системата/матрицата“) в аналоговото измерение, за да разбере как смущенията спомагат да се разкрият нови форми на изразяване. В сърцевината на представлението е прекомпозирането на италианско ламенто (песен за  оплакване), което бива разпаднато и преобразувано чрез серия от малфункции. А чрез танца, телата и гласовете си, изпълнителите на сцената правят глича видим и осезаем.

В историческа перспектива, публичното оплакване е практика, изпълнявана главно от жени, които често са професионални оплаквачки и имат за задача да изразят скръбта на другите. Съществуването на тази традиция разкрива парадокса на това как на жените е едновременно позволено, но и наложено да преобразуват личните емоции в публичен траур.

Двете изпълнителки в представлението създават едно колективно тяло на скръб и канят публиката в това резониращо, многогласно измерение. Присъщите на ламентото вокални извивки се превръщат в средство за превръщане на личната скръб в колективен бъг. „Какъв вид хор се ражда от дисонанса на тези честоти?“ е въпросът, който води представлението в изучаването на оплакването като генеративна дисфункция.

Представлението е вдъхновено от манифеста на Легаси Ръсел (американска кураторка, писателка и изследователка на съвременната киберкултура от феминистка перспектива, автор на понятието “Glitch Feminism”)  “Glitch Feminism Manifesto (2013)”, където бъгът е възприет като момент на провал и прекъсване, който води до нови възможности. В „Бъгващ хор“ гласът, тялото и технологията се обединяват, за да изследват оплакването като бъгване на нормите и очакванията.

Заличавайки границите между дигиталното и аналоговото, публичното и частното, „Бъгващ хор“ превръща ламентото във феминистки и колективен акт на бунт. И отвоюва обратно емоционалността и прекъсванията като ключов инструмент за свързване в хибридната реалност.
--------------------

Дева Шуберт е хореографка и изпълнителка, живееща в Берлин. В своята артистична практика тя отделя специално внимание върху експериментите с гласа. Завършила е танц в Залцбург, Касел, Копенхаген и в Междууниверситетския център за танц в Берлин (HZT), както и визуални изкуства в Училището по изкуства в Касел (Kunsthochschule Kassel). Творбите ѝ често изследват пресечните точки между танц, инсталация и дигитални медии, като чест акцент в тях са темите за интимността, колективността и синергията между трансдисциплинарните практики. Работата ѝ е представяна във водещи институции като Къщата на изкуствата в Мюнхен (Haus der Kunst Munich), Музея за изкуства (Kunsthalle) и Центъра за изкуства (Gessnerallee) в Цюрих, Музея за изкуства в Упсала, Център Radialsystem и Театър Sophiensæle в Берлин, както и на фестивала Transart в Бозано.

За представлението „Бъгващ хор“ е отличена с награда за млад хореограф на фестивала ImPulsTanz през 2024 г.

Чихиро Араки е артистка, която работи в областта на танца, гласа и пърформанса, живееща в Берлин. След като завършва обучението си в балетното училище на Токио и получава бакалавърска степен от Училището Рамбер в Лондон, тя танцува за Националната танцова компания за съвременен танц на Норвегия Carte Blanche, за Танцова компания Йоханес Виланд, както и за имена като Албан Ричард, Джени Байер, Хелена Валдман, Мег Стюарт, Дева Шуберт, Лина Гомес, Серджу Матис и музикалният артист Пан Дайджин. 

Давиде Лучиани е музикант и артист, живеещ в Берлин, който работи в областта на музиката и медийните изкуства. В соловите си творби той създава чувствителна среда, в която възприятието зависи изцяло от интензитета на звука. Tози подход се разпростира и върху неговите изследвания, в които той разглежда звука като сила, изграждаща скулптурни форми чрез композиционни инструменти като напрежение, наситеност и празнота. Творчеството на Лучиани се разгръща чрез пресичането на звукови пластове и структури – непостоянни, но прецизни; интуитивни, но строго изградени.

Соловите и груповите му творби са представяни в различни артистични контексти, включително в пространството за изложби и събития Kraftwerk в Берлин, на Венецианското биенале, Фестивала за съвременна музика Ultima в Осло, Института за компютърна музика и звукови технологии към Университета по изкуства в Цюрих (ZHdK), Трианалето в Милано и Центъра за изкуство и архитектура в Гимараеш (СААА).

Хана Критън Тангсу (Естония) е светлинна дизайнерка и хореографка, живееща в Берлин. От 2011 г. до 2014 г. учи танц в Академията по култура във Вилянди към Университета в Тарту, а през 2017 г. получава бакалавърска степен по „Танц, контекст, хореография“ от Междууниверситетския център за танц в Берлин (HZT). Докато учи в Берлин, Хана Критън започва да открива светлинния дизайн. През 2021 г. е избрана за участник в международната менторската програма за студенти Фред Фостър на фирмата Електронни пултове за театър (ETC Electronic Theater Controls Ltd.) От 2017 г. работи като артист на свободна практика в полето на танца и светлинния дизайн, а интересите ѝ са насочени към взаимовръзката между тялото и светлината.
-------------------------

Международната програма на фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“ 2025 се организира от Фондация „Брейн Стор Проджект” и Сдружение „Номад Денс” с финансовата подкрепа на Министерство на културата, Столична община – Календар на културните събития, Гьоте-институт България, изследователския проект DanceMap, финансиран от програма „Хоризонт Европа“ на Европейския съюз  и в партньорство с РЦСИ „Топлоцентрала” и галерия „Академия“ на Националната художествена академия.