Аз се казвах I ПРЕМИЕРА

В книгата си „За свободата“ Тимоти Снайдър посочва фактологията като един от основните белези на най-изконната човешка ценност. Фактите са основата на свободата. Без тях хората трудно биха могли да достигнат до осъзнати избори или да разпознават манипулациите на властта и статуквото.

„Аз се казвах“ представя историите на четири жени преживели Възродителния процес. Всяка една от тях има своята суверенност и право да бъде чута. Без да се конфронтират и да се опровергават предоставят пространство на зрителя да осмисли каква е неговата критична ос и къде тя се пресича с тях.

„Име собствено, бащино, фамилно.
Тези три имена си длъжен да впишеш във всеки документ за самоличност.
Без тях ти си никой.
Собственото име не ти си избираш, но сам си го създаваш през целия живот – от първите съзнателни стъпки до последните. Градиш го ден по ден, усилие по усилие. Готов си на лишения и страдания, за да го опазиш чисто. Дори по неведоми вътрешни закони неволно заприличваш на името си. Сраснал си се с него, както с кожата си – още от майчиното люлеене в скута, от родителското повикване на прага, от призивите на връстниците под прозореца, от всички любими или враждебни гласове..“

Част от есето на Блага Димитрова – „Името“
-----------------------

с участието на: Катерина Стоянова, Весела Манолова, Милена Торосян, Галя Костадинова
режисьор: Борис Зафиров
драматизация: Борис Зафиров, Александра Дитц
сценична среда и костюми: Лиляна Петрова и Павел Илиев
композитор: Алексей Николов
художествено осветление: Александър Туник
антропологично проучване: Захарина Тонева
графичен дизайнер: Тинна Панайотова
------------------------

Вижте интервю с Борис Зафиров в блога на Топлоцентрала.