„ЧАЙКА“ СЛЕД САМОУБИЙСТВОТО

Кой има право да твори?
Спуснете завесата! Извинете ме, забравих, че само малцина избрани могат да пишат пиеси и имат право да играят на сцената. Наруших монопола!
Това са думи на самоубилия се Константин Треплев, казани след представлението му в първо действие на пиесата „Чайка“. Там, където героят казва Спуснете завесата!, ние я вдигаме…
Представлението е разследване в четири действия с пролог и епилог, за отказа ни от мъртво маргинално присъствие в театралната общност. Преживяваме линията на сина от Чеховата драма, на твореца - като наш представител, като представител на търсещите творци от свободната сцена.
Изправяме се пред факта, че не всички животи са еднакво ценни, не всички животи са еднакво достойни за оплакване. Ние сме извън сцената, off stage.
…отсъствието да те отглежда, смъртта да те отглежда.
Смъртта идва отвън, като диктат, чрез който тя бива причинена; изследваме смъртта като изпразване от живот. Всички институционални техники обслужват границата между видимо и невидимо. Самото решение кое е видимо и кое- невидимо, кое е ценно и кое- не, е терен на акта на изпразване на живота:
Да направиш някого невидим, да го зачеркнеш– това познаваме като открита цензура.
Да го делегитимираш: Това, което правиш, не е ценно.
Или просто да го игнорираш.
Не всички животи са еднакво ценни. Тук за нас не се пише, тук няма усещане за отклик. Правим представление и няма отклик. Резонансът е важен. Празнотата подхранва механизма на зачеркване.
В каква позиция сме като творци от свободната сцена спрямо институциите? Независимият артист изпада в парадоксална ситуация на амбивалентност: това, което правим, има ли смисъл?

Занимаваме ли се с нещо, което е важно за другите, или само за нас? Изтласкани ли сме в поле, в което сме сами? Къде е нашето място? Свободата усеща ли се като изолация?
Дали единственият, който се опитва да създаде нещо в тази среда, се самоубива?
Каним времето на Страшния съд и изправяме пред него фигури-институции, които имат значение за това дали ще останем в театъра. Отказите ни преследват и творецът в нас иска атентати!
Може ли да има преместване, при което сме в собствените владения на творческия акт, а опосредяването на това как сме в света, вече не минава през фантазното поле на самоубийството?
„Аз съм чайка.“
Не, друго исках да кажа.
Аз съм артист.
Възрастово ограничение: 18+