ПРЕМИЕРА | Есмералда и Раймонда

Марта Греъм казва за Анна Павлова, че само добре се е покланяла. Нижински става новатор, но мнозина го наричат дилетант. Мари Агнес е много силна в ролята на Раймонда. Есмералда не харесва да танцува с дайре, но понякога го прави.

Дуетът и двете сола предлагат откъслечни образи, акустирали завинаги у нас, които сме изучавали през времето. Чрез цитати от различни вариации, сола или дуети, избледнели достатъчно сигурно, но ситуирани в стабилни конструкции, двете изпълнителки съвместяват на пръв поглед несъвместимото: класическо и модерно като взаимно следствена обвързаност – понякога фатална, понякога нелепа, понякога просто неизбежна.

Питаме се дали радостта има постоянно развитие? Тъгата и умората временни ли са? Стъпваме ли на предишен опит или започваме на чисто. Старото може ли да съществува самостоятелно? Новото отделна настоятелна единица ли е? Объркани от различни подходи, отговорности, предпочитания и опит,  колкото и да се взираме, ние можем само да осветлим своята ранимост, сила или слабост и да предложим няколко простички правила за хореографиране и композиция. Въпреки, че струва ни се един ден просто ще неглижираме всичко, дори изоставяйки и себе си.

Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Министерство на културата и в партньорство с галерия Етюд.