KOAN

КОАН: парадоксален анекдот, гатанка без решение

Оригиналното значение на КОАН (KOAN) на японски (от китайски) е „публичен регистър“, „въпрос на обществено мнение“. КОАН възниква в контекста на дзен будизма. Там означава „история, диалог, въпрос или твърдение, съдържащo аспекти, които са недостъпни за рационалното разбиране, но могат да бъдат достъпни за интуицията”. Отговорът на въпроса, зададен в КОАН, не е понятие, а своеобразна врата, през която съзнанието преминава отвъд мисловното състояние.
В този свой пърформънс Хамилтън представя новото, следващото, създаденото в реално време соло – солото, създадено сега, във времето, което споделяме.

Уединяването в себе си – за да можеш да видиш онова, което често се вижда само когато си сам.
Усамотеният (единичният) глас – не в дивата пустош, а в съвременното място и състояние.

...объркан, гневен, уплашен...
...прозорлив, наблюдателен, спокоен...

Отделеният (сам) човек играе (на сцената) и слуша отделения (сам) човек и събраните (в залата) хора.

ОТЗИВИ

„... Освен всичко друго, това е свидетелство и за способността на Хамилтън да се отделя от собствения си материал – може би точно в тази откъснатост се крие ключът към изключителните му пърформанси и търпението, с което работи. При импровизацията и композирането в реално време с текст и танц човек е изложен на показ и на риска да възникнат непланирани ситуации, за които той няма да е напълно наясно откъде идват. Но за сметка на това, за разлика например от света на литературата, един изпълнител рядко се сблъсква с вечния въпрос: Колко от това бях аз? Той е защитен, понеже публиката е наясно, че случващото се на сцената е фикция. Благодарение на това можем да наблюдаваме като свидетели нещо, което ни изглежда като нефилтрираната интуиция на един опитен и уникален изпълнител. Но то ни изглежда така, точно защото е било филтрирано стотици пъти.”
Berit Einemo Frøysland, Норвегия, 2022 г.

“Движенията на ДЖУЛИЪН ХАМИЛТЪН са меки и леки като допир на коприна до кожата. Въпреки това той е способен на такива бързи обрати, от които се сепвате, чудейки се какво сте пропуснали, докато сте мигнали.
Изведнъж кракът отива зад коляното и той е на пода. В друг контекст подобно движение би се възприело като полу-падане и дори би предизвикало кикот, но в случая то излъчва изненадваща елегантност, която прави подобна реакция немислима.
Жестовете, думите и пеенето бяха характерна черта на вечерта. Те изглеждаха някак познати, но в същото време и толкова странни, че често подкопаваха всяка интерпретация, която бихме могли да наложим на действията му. Работата на Хамилтън отразява отхвърлянето на театралността, подчертаната експресивност и еднозначния смисъл, възприети от хореографи от двете страни на Атлантическия океан през 70-те години. Артикулацията на неговите движения сякаш излизаше от самия център на тялото му и преминаваше през крайниците с такава яснота, че можехме да ги усетим.
Когато станах от стола след неговото представление, бях изключително съзнателна за собствените си движения и си спомних привилегията да танцувам.”
Хилъри Крамптън, арт критик, “Хералд Сън”

ДЖУЛИЪН ХАМИЛТЪН

е танцьор, хореограф, поет, учител, музикант. Той създава и изпълнява танци по цял свят от 45 години. Роден е и е израснал в Англия. Учи в Лондон през 70-те години на миналия век, време на радикални експерименти. Представител е на иновативния пърформанс и е един от пионерите в сферата на моментното композиране (instant composition). Неговата работа е предимно импровизирана: той композира танцови произведения в реално време, както и текстовете, които често ги придружават. Работата му с текст е уникална. Тя естествено съчетава дългогодишната му писателска практика с изтънчените му умения в танците.
Когато работи със своята компания ALLEN’S LINE, той насърчава танцьори и осветители да творят със същата непосредственост.
От 80-те години насам той постоянно работи в тясно сътрудничество с много от най-качествените музиканти в Европа. С някои от тях чете и своя поезия. В момента изпълнява солата INTERVIEW, HELD DEAR и a KOAN for our Times, прави пърформънси с басиста Бар Филипс и съвременната перкусионистка Нурия Андора наред с много други.
Хамилтън основава своята компания ALLEN’S LINE през 2012 г., чийто последен спектакъл, The Eclipse of Reason, е представен в Рим, Брюксел, Париж и други градове на Франция.
Като пианист редовно свири с Хамилтън Карол в Берлин и Брюксел, а през 2016 г. излиза първият им съвместен албум POINTER. Неговата марка BLUEDOG PUBLISHING.net издава на видео DVD пърформансите му, както и CD-та и печатни издания.
През 2018 г. издава най-новия си албум с поезия Jack Gets Out of Prison заедно с басиста Уилбърт де Йуд, а през 2022 г. записва албума The Road to Amarillo за пиано, текст и бас с Гиоргос Кокинарис.

www.julyenhamilton.com
www.allensline.com
www.bluedogpublishing.net

Представлението гостува с финансовата подкрепата на РЦСИ „Топлоцентрала“ и НФ „Култура” като част от проекта “Театрални Механизми : работа с ОБеКтИ” на фондация “Невиждан театър”, в който Джулиън Хамилтън е поканен за преподавател.