ОТМЕНЕНО!!! НЕБЕ ЗЕМЯ

НЕБЕ ЗЕМЯ изследва време-пространството, в което Духът си припомня Материята. Какво ще помни Душата от земния път и как се свързваме с Духа са част от въпросите, които спектакълът поставя пред аудиторията си.
НЕБЕ ЗЕМЯ е невидимо присъствие и резонансно съществуване.

Петя Стойкова за НЕБЕ ЗЕМЯ:
“Всички процеси по представления започват много по-рано от репетиционния период. Самите репетиции започват от момента, в който танцьорите се срещат и пребивават в общо пространство. Частите на едно представление са живи, отдавна чакани въплъщения и реализация на това, в което вярва твореца. Когато вярата е споделена от участниците - това е магия. Нито един спектакъл не е само спектакъл, ако е истина.
НЕБЕ ЗЕМЯ разглежда темата за човешката сърцевина – вътрешното пространство, в което се преплитат всички версии на Себе. В това пространство, като в сън, се появяват символични образи на човешкия жизнен опит и душа.
Измерението НЕБЕ ЗЕМЯ е между Времето и Пространството, една особена вътрешна среда-сън, в която човек формира Душата си или Душата си формира тяло. “

Прочетете и интервюто с Петя Стойкова в блога на Топлоцентрала: https://blog.toplocentrala.bg/p/14
 
Танцова компания ДЮН е една от първите независими танцови трупи в България. Компанията е основана преди повече от 30 години от Петя Стойкова и приятели. През 2022г. трупата отбеляза значителен успех с реализацията и многобройните представяния на спектакъла “Ритуали на душата”. Компания ДЮН създава своите спектакли в Бургас.

FACEBOOK: dunedancecompany
INSTAGRAM: dune_dance_company
YOUTUBE: @dunedancecompany6155

Спектакълът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерство на културата, Община Бургас и Национален фонд Култура.

ОТ КАКВО Е НАПРАВЕНО ТЯЛОТО
От какво е направено тялото?
Една част от мен пътува във Времето
и световете.
От какво е направено тялото?
Една част от мен никога не си тръгва.
Тялото ще изгори
Същността ще продължи
И това, което се вижда
е отвъд видимото
От какво е направено тялото?
Една част от мен никога не си тръгва.
 
НЕБЕ
Веднъж, когато бях дете,
някой пееше песен,
в която небето над мен
слизаше все по - ниско
да го стигна.
Веднъж когато нямаше ден,
какво ли да прави небето
покълна във мен…
Разтвори очите си вътре,
за да ме види,
за да го видя…
Веднъж, когато събудих се в мен,
песента изтънява
в небето над мен…
Къде е детето, за да го стигна.
Веднъж, когато бях дете...