НЕБЕ ЗЕМЯ

НЕБЕ ЗЕМЯ разглежда темата за човешката сърцевина – вътрешното пространство, в което се преплитат всички версии на съществото ни. В това пространство, като в сън, се срещат и сливат символични образи на човешкия жизнен опит и душа.
Измерението НЕБЕ ЗЕМЯ е между Времето и Пространството, една особена вътрешна среда-сън, в която човек формира Душата си или Душата си формира тяло.
Спектакълът е създаден с финансовата подкрепа на Министерство на културата, Национален фонд “Култура” и Община Бургас.
Повече за НЕБЕ ЗЕМЯ
В спектакъла са вплетени лични истории, сънища, молитви на танцьорите, текстове и песни от процеса. В създаването му взеха участие: Петя Стойкова, Радослав Йорданов, Цветина Матова, Хелин Хасан, Велизар Груев, Катина Дишков, Неделя Ганчева, Елена Маринова, Теодора Станчева, Иван Наньов
Текстове в спектакъла:
Приспивна песен на бабата на Цвети
Мечката на прозорецо
Лисицата на вратата
Чакат Цвети да излезе
Спи, Цвети, спи, спи, спи

Песен 1
ОТ КАКВО Е НАПРАВЕНО ТЯЛОТО - песен от процеса
От какво е направено тялото?
Една част от мен пътува във Времето
и световете.
От какво е направено тялото?
Една част от мен никога не си тръгва.
Тялото ще изгори
Същността ще продължи
И това, което се вижда
е отвъд видимото
От какво е направено тялото?
Една част от мен никога не си тръгва.
Песен 2
МОЛИТВАТА НА ХЕЛИН
Господи,
Можеш ли да ме държиш заземен,
с всичкото ми?
Можеш ли да засадиш корените ми
здраво в почвите...
С Аза ми цял?
Толкова здраво, че ако полетя още веднъж,
започването отначало да не ми носи толкова болка.
Възможно да е
да вдигна глава.
Да не бъде тежка.

Песен 3
НЕБЕ- Теодора Илиева /Прегърнат облак/
Веднъж, когато бях дете,
някой пееше песен,
в която небето над мен
слизаше все по - ниско
да го стигна.
Веднъж когато нямаше ден,
какво ли да прави небето
покълна във мен…
Разтвори очите си вътре,
за да ме види,
за да го видя…
Веднъж, когато събудих се в мен,
песента изтънява
в небето над мен…
Къде е детето, за да го стигна.
Веднъж, когато бях дете…