ПРАЗЕН ГРАД

“Спомням си, още като дете мразех войната. Мразех военните филми, които баща ми гледаше, мразех фалшивите пистолети и автомати, изобщо идеята, хора убиват други хора, защото някой им е казал да ги убиват. Цял живот мразя войната, но ето че тя ме застигна. И то не само мен. И след работата ми по този текст разбрах защо толкова я мразя. “

⁃ Брат убил брат си за парче сирене.
⁃ Братоубийство за сирене?
⁃ Брата си е брат.
⁃ Сиренето е с пари.

“Празен град” от Деян Дуковски разглежда последните няколко часа от живота на двама братя, озовали се на срещуположни страни, по време на югославските войни. За последните 3400 години човечеството постига (относително) така наречения “световен мир” само за общо 250 години. От тези 250 години, нито една не е след първата световна война.

Желанието на човекът да властва, този архетипен нагон за контрол и супресия над другите е просмукан във всеки един от нас и определя нашите решения и житейски път.

На какво е готов човека, в името на идеалите си и до каква степен защитава мечтите си? Има ли смисъл изобщо да го живеем този живот и “за какво е тая шибана война”?