ГОЛЯМОТО СБОГУВАНЕ ГОЛЯМОТО ПОСРЕЩАНЕ

„Голямото сбогуване Голямото посрещане” е проект, който се зароди в началото на моите 40, като естествена част от вътрешния ми диалог и това, което ме заобикаляше. Мои познати ставаха майки за първи път, други баби, трети правеха големи кариерни завои, изпращаха децата си по техния път, бореха се с тежки диагнози, приемаха променящите им се тела или пък ги пренареждаха, отказваха да бъдат невидими, сменяха правилата на играта. 

Всеки от нас има два свята. Ако преди се опитвах да се доближа до света отвън, започнах съвестно да се стремя да се доближа до света от вътре. Има ли такова нещо, като остаряване с достойнство? Ние съществуваме, отразени в отговора - огледалото на социото. Не винаги става дума дали се харесваме  ние самите, в собствената си кожа. Често става дума за това дали можем да вярваме, че ще продължат да ни харесват околните, ако не приемаме и изиграваме общоприетите рамки и роли, които отговарят на етикета “жената след 40.”  

Идентичност и автентичност не вървят винаги лесно заедно. Как да постигна това, което искам? Как да пазя мечтите си, влизайки в ролите и очакванията на другите? Всяка от тези роли има давност - сексуалният обект получава желание и възхищение, майката е отговор на всякакви нужди и изисквания. Какво съм готова да изгубя? Какво си заслужава?  Всеки ден стана важен. Не изпускам шанс да съм на мястото си. А ако не успявам, мисля как да не изпускам мястото си, как да не изчезвам в сянката на патриархалното общество, в което жената е капитал, дали като обект, дали като консуматор на обещания за красота, вечна младост, мъжка вярност, перфектни деца и прочие.

Жените винаги са били в извънРедно положение, извън нормата, извън социалната патриархална програма, извън културата (по-близо до природата), извън езика, който структурно борави с телата и благата на жената без да я впише напълно.

Половината човечество изглежда и действа по някакъв начин, но какво създава и казва?

След икономическия напредък, прогрес в науката и медицината, след видимо подобрения стандарт на живот, след като жените имат известна свобода да се образоват,  работят, да решат дали да бъдат майки или не, да се разделят с неподходящи партньори, да обичат други жени, жената си е все в извънредно положение. Всеки ден половината от човечеството изобретява нови начини да се справя с това, за което не се говори, защото никой не иска да го види. Защото тя носи човешкото на човека - и болката, и страха, и надеждата, и липсата на думи - в тялото си. Това, че днес момичетата не носят корсети и знаят да пишат код, пушат и обикалят света е напредък, но във всяка култура жената знае за неизказаната омраза към женското начало, за неписаните правила, за тишината и за изолацията. 

Моята работа изследва това което има да каже жената след 40. Всяка изобретява своя визия, стил, начин да се впише в ежедневието си.

Какво е един живот без малките радости и свободи на изобретението? В глобализирания свят, светът на образа, на инфантилната консумация, на незабавните отговори на нужди, и илюзията за безкрайна младост, не всички жени след 40 търсят да се харесат. Срещах, слушах и снимах жени след 40, които всеки ден се плезят на това извънредно положение на мизерия, на екзистенциална криза, на идеята за остаряващата жена.  Жените не остаряват, намират как да боравят с идеята за остаряващата жена. „Голямото сбогуване Голямото посрещане „ е и портрет в думи на един колективен глас, който говори за вътрешния компас на емоционалната ни лоялност.  Търсех да уловя  и споделя този момент, в който една жена пропуква нормата, очакването, наложения идеал и избира свободата да обича живота и себе си: смирено, вулканично, с тялото си, с ръцете си, с думите си, с изкуството си. Способността да преминеш отвъд страданието, което бавно но сигурно трупат жените след 40 е едно обещание. Жената след 40 обича, прави любов, ражда деца, подкрепя близките си, ходи на море с други жени. Тя говори за изолацията на затвореното пространство наречено “приемливо поведение”, “благоприлично поведение”, “женски чар”, “майчина обич”, “уважение към семейството и работодателя.” 

Търсех да уловя това интимно пространство, между езика, социалния пейзаж и тялото и.

Жената след 40 е илюзионист.

(Веселина Николаева)