ПИСМО ДО ПЛОВДИВЧАНИ

"Писмо до пловдивчани" е проект, представящ личните истории на хора от Украйна, които са били принудени да напуснат страната си ѝ поради една или друга причина в момента живеят в Пловдив.

Изборът да познаваш хората, с които живееш, е изцяло личен и напълно свободен. Право на всеки човек е дали ще се интересува от нечия човешка съдба или от съдбата на група от хора. Никой не може и няма право да кара някой друг да се чувства виновен, че не проявява емпатия или състрадание. Но също така е въпрос на лична и обществена отговорност да се интересуваш от личността на "другия".

Ние от "Театър на отговорността" считаме за важно да търсим лични срещи с историите на хората, с които ни среща ежедневието. За нас е важно да разберем какво се крие зад общото определение “украински бежанец”. Да се сблъскаме със собствените си стереотипи и да ги преодолеем, да провокираме нужда от разбиране и съпреживяване на чуждата история в самите себе си.

“Писмо до пловдивчани” е своебразен тест и мерило за реалния капацитет, с който разполагаме, за това до каква степен можем “да се поставим в обувките” на тези, към които масово и непрестанно се отправят послания в знак на съпричастност. В хода на процеса достигнахме до разбирането, че единственото нещо, на което сме способни, е да се доближим до “непознатия”, доверявайки му собствените си истории, споделяйки му от личното ни време. Вследствие на тези осъзнато направените крачки един към друг, успяхме да достигнем до наистина съществените елементи от личната му легенда. Те се отличиха като важни не толкова поради характера на трагичната житейска събитийност и контекста на
войната, а в следствие на доверието и свободата, с които са споделени.
Проектът е част от културния календар на Община Пловдив и се реализира от Театър на отговорността, ACT Фестивал за свободен театър и Регионален център за съвременно изкуство Топлоцентрала в партньорство с BE ON- фото и видео студио и дом за временно настаняване "Втори Дом.

Борис Зафиров е артист на свободна практика, предимно в областта на театъра. Сценичните му търсения до голяма степен са свързани с личната история на отделния човек и противопоставянето и на обществените стериотипите. “Писмо до пловдивчани” е първата му самостоятелна изложба. През последните две години участва на фестивалa “На кого пренадлежи икономиката” (Ден Бош), с видео инсталации представящи реалността на икономическите мигранти.