РЕАЛНО/ПРИВИДНОРЕАЛНО - фотографии и обекти в обща пространствена инсталация

Художествен коментар от въпроси и споделени мисли за това как възприемаме битието и границата между субективна реалност и обективна истина.
Разбираме ли същноста на случващото се около и с нас или виждаме единствено собствените си проекции?
Дали не приемаме тези проекции за абсолютна истина, превръщайки ги в индивидуална реалност, която впоследствие опитваме да наложим върху останалите?
Кое e истинско? Това, което изглежда такова или това, което е?
Има ли обективна реалност или съществуват толкова истини, колкото и наблюдатели?
Ако противположни реалности се срещнат, коя от тях е по-истиннна?
Превръща ли се реалното в привиднореално заради различните възприятия на всеки?

⎽⎽
Юлиан Табаков е визуален артист. Образованието му включва сценография в Национална художествена академия, София, изящни искуства в ENS des Beaux-Arts, Париж и Central Saint Martins College of Art and Design, Лондон.
След 2002 г. се установява в Швеция и България, където осъществява сценографски и костюмографски проекти за над 60 театрални и оперни постановки, игрални и документални филми. Илюстрира детски книги и стихосбирки, режисира художествено-документални филми.
Има самостоятелни изложби и участия в колективни представяния в България, Швеция, Чехия, САЩ.
Някои от най-популярните му проекти са “Три сестри” – авторски спектакъл по А. П. Чехов, пространствените инсталации “Мигновения” и “Портрет на умиращ титан” – серии фотографии и триизмерни обекти, документалния филм “Цветанка”. 

Сред наградите му е призът "Стивън Доханос", за рисунка "За по зелена планета" Society of Illustration NYC и награда "Аскеер" за костюмография на спектакъла “Идиот 2012” по Достоевски. Отличен e със "Златен век" за принос в развитието на българската култура.