ВЪЗМОЖНОСТИ НА СЪПРИЧАСТНОСТ

Функционализмът в архитектурата е философия, според която формата на сградата следва нейната функция и социално предназначение. Архитектурните обеми не са просто естетика, а резултат от нуждата за практично обитаване. В тази логика сградата се превръща в „машина за живеене“ (Льо Корбюзие) – конструкция, която решава проблеми на урбанизацията, оптимизира ресурси и предлага ефективни решения чрез нови техники и материали. Ако липсва някой от тези елементи, полезността намалява и функцията се разпада.

„Възможности на съпричастност“ разглежда функционализма като отправна точка. Архитектурата на галерия Куб е изследвана внимателно и именно нейните дадености – мащаб, пропорции, геометрия, гравитация – диктуват идейните решения. Обектите в проекта са кинетични и изглеждат почти „вградени“ в конструкцията, но тяхната функция не следва прагматиката на сградата. Те използват архитектурата като сцена за ирационални идеи и паралелни смисли. Така възниква въпросът за стойността на идеите, които се развиват извън функционалната необходимост, но остават свързани със силата на архитектурната структура.

Проектът въвежда прости кинетични механизми в три функционални принципа: гравитационно действие (разстилане, изсипване, изхвърляне) и пространствено определяне (линия, равнина, обем). Те са открити чрез внимателно проучване на архитектурата и предлаганите от нея възможности. Така латентните идеи се проявяват като резултат от диалог между ресурсите на архитектурата и стремежа към съпричастност.