БАРТЪЛБИ

“Бартълби, писарят” е публикувана за първи път анонимно през 1853 г. Както повечето книги на Мелвил приживе и тази няма голям успех сред читатели и критическа общност. Години след смъртта му писателят е припознат като един от класиците на американската литература и достига световна слава най-вече с романа си “Моби Дик”. 

Днес “Бартълби, писарят” е придобил култов статут и се смята за един от най-добрите разкази в световната литература. Историята е за адвокат от Уол Стрийт, който наема нов писар за кантората си. След като той първоначално преписва огромно количество документи, без обяснение спира и отказва да извършва повече каквато и да било дейност. На всички молби отправени към него отговаря с фразата: “Бих предпочел да не го правя”.

Марий Росен: 
"Една натрапчива тревога години наред не ми дава мира и все ме връща към запалената лампа на този текст на Мелвил. Но не толкова светлината му, колкото неговата сянка ме привлича да се хвърлям слепешката в нея.

“Бартълби, писарят” е енигматичен разказ. И ако в първите си прочити полагах усилия да го разгадая, то сега съм по-скромен – формулирам въпроси, а те пък често се припокриват с отговорите.

Историята е представена от адвоката, при когото Бартълби е служил за последно. Той говори с хумор, самоирония и доброта, но колкото по-навътре в историята навлиза, толкова по-мрачно и страшно става. И вече не можеш да се върнеш обратно. Следваш разказвача, а той постепенно се превръща в необяснимия обект на своя разказ. Накрая двамата стават едно - така, както човек е единен със своята сянка. 

И преди да ви оставя в чудене каква пък е тази история, само ще добавя, че ако не е Александър Митрев, с когото делим общ нездрав интерес към нея, аз вероятно бих предпочел да не я разказвам."