ПРЕМИЕРА: FREEFALL Марион Дърова

Стоим на ръба, гледаме безкрайното под нас, което ни приканва за падане или полет. Страхът пред пропастта има особена сила, ужасът ни съблазнява. Не, това не е перверзен фантазъм, а реалността на всяка следващата крачка, преди кракът ни да срещне твърдата почва, отразена в емоцията на тялото ни. Колко наслада можем да понесем?

FREEFALL e пътуване към неназовимото, в територия небелязана от бинарността на мисълта. Както при лентата на Мьобиус, ще се вгледаме по-внимателно и ще открием, че двете страни са само привидности на едно и също нещо. Там ще срещнем тялото, което ни говори, тялото лишено от социален знак и полова принадлежност, за да открием човешкото. Ще подменим въпросa „кой Съм“ с този „как Съм“.

Андрогинни същества и митологичини образи се явяват и задават кодове в играта на социо-културни знаци. Мъжкото и женското са само позиции, които езикът утвърждава, но и които съществуват само там. Отвъд тях са отношенията между мен и другия, мен и света, и сложното им огледално съответствие, в което изпитваме неизчерпаем стремеж за решение на уравнението. Стремеж, който е незадоволим. Митологемите като фонд на несъзнаваното, свръхреалност, в която чудовището не е другият, а аз самият, представен през образа на другия. То ни плаши, както и ни прелъстява.  

Танцьорите се движат около стилизиран айсберг, фалически символ на нематериалната природа на изначалната ни Липса. Разбирането, че тя е външна, е измамно. Няма вътрешно и няма външно, само тялото, което преживява. Невъзможността да изкачат този обект създава ехо от движения в телата – те се наслаждават чрез страданието си, формирайки хореграфия на повторението в идеята за вечното завръщане. Така се появява насладата – неизчерпаемото удоволствие пред  недостижимото. Желаем, следователно съществуваме, защото ние никога не сме там, където е мисълта ни, но винаги сме с желанията си, като условие за съществуване.

FREEFALL e копродукция на One Dance Week, РСЦИ Топлоцентрала и Фондация Лъчезар Цоцорков.