ПРЕМИЕРА I ОПИАТ

“Опиат” е избран от РЦСИ “Топлоцентрала” за копродукция по отворената ни покана за сезон 2023-2024.

Михаил Бонев е на 17 години, когато "Опиат" се ражда като миниатюра за дипломирането му в "Алма Алтер" преди да е навършил дори своето пълнолетие. Мотиви от историята на именития български поет Пейо Яворов и първо неговата всепоглъщаща любов с Мина Тодорова, а впоследствие и турбулентния му брак с Лора Каравелова, се загнездват в ума на младия Михаил, отекват в сърцето му и като че ли резонират през цялото му същество: "Това не е любов, това е адикция."

Една картина стои в съзнанието му, докато строи хореографския текст на представлението - същата, в която Пейо и Лора откриват отразени най-всеобхватно конфликта и дълбочината на своите вълнения: лъв и зебра в екзистенциална схватка на живот и смърт. Творбата е изпълнена в странна двусмисленост и е невъзможно да се разграничи дали лъвът изяжда зебрата или двете животни са преплетени в страстна целувка.

“Дали са само техните вълнения или са неизменно споделени от всекиго”, продължава да носи отпечатъка на тази емоция Михаил далеч отвъд дипломната си творба. Първо в Будапеща, а след това в Държавната консерватория в Санкт Петербург, където, на възраст от 19 години, продължава изучаването на съвременен танц и пърформанс. Сякаш самият той е изпратен на изконно преследване да разбере повече - както в творческия си, така и в личния си живот. Както за себе си, така и за всички нас. Едното като огледало на другото.

Този сезон към Михаил Бонев се присъединява Адриана Славова, с която заедно се развиват през учебните си години в Университетския театър. Тя се посвещава на движението и танца като една от основните изразни форми на сцената. Заедно, двамата стъпват върху основите, положени от Михаил, за да разгърнат нов прочит - с опитността, която са развили по своя път като артисти, но преди всичко и с чувствителността, която са опознали като човешки същества.

“Пътят е труден, трънлив, непонятен, често ненормален, винаги неповторим, така характерно изпълнен със страх от неизвестното. Същевременно, сякаш е фундаментален начин да черпим всеизпълваща наслада, себепознание и личностно израстване, а с тях да берем и плодовете от партньорството си с неповторимия човек до себе си. Да вървим, да танцуваме ръка за ръка през екстремностите и сътресенията на живота, към онзи тъй бленуван бряг на подкрепа, задружност и хармония. Без да знаем кога и, изобщо, дали ще го достигнем.”