ТРИ

ТРИ е пиеса за вътрешното дете, което винаги ще шепне в ухото на слушащия. Отрязъци от време се преплитат, за да сглобят пъзела на няколко живота.

Представление, което разказва историята на Йожи, говори за скритите в чекмеджета гледни точки и за едно бъбриво същество.

човек-дете:

Вие едно ли сте? Или сте две?

същество: Три!

"Чудя се, колко ли истини може да има в едно семейство?

И кое определя истинността на спомена – достоверността на фактите, или чувството и болката, които е оставил?

ТРИ е пиеса за индивидуалния прочит на общите спомени; за личната истина; за нюансите в цвета на собствената болка.

ТРИ е история за безкрайната и безначалната вина, които ни завихрят в безпощадна центрофуга. За човки, изгубени топчета и прашни бинокли.

Но най-вече ми се иска да е история за прошката.

Защото, щом всичко друго е изчезнало - любов, надежда, мир, спасение – пак само опитът за прошка би могъл да утеши детето вътре в нас."

Мила Люцканова, Режисьор