ВЛАЧУГАНЕ | VLACHUGANE

Мартина Вачева подготвя изложбата „Влачугане“ в продължение на две години. Произведенията, включени в нея са мислени като цикъл от творби, чрез които авторката навлиза в дълбокия образен свят на традиционните ритуали и тяхното преобразяване в съвременността. 

Времето след Коледа до Йордановден в празничния календар е особено динамично и противоречиво. Това е времето на мръсните дни, на водиците и зимните карнавални игри, в което космически се „ражда“ новата година и новия живот, а общността се пресътворява.

В работите си Мартина Вачева показва особената динамика на този момент от годината в хоризонта на крайностите, на разрушаването на опорите на света и тяхното ново изграждане. Йерархиите се променят и пренареждат – горе и долу, добро и лошо, ново и старо, мъжко и женско, отвъдно и тукашно се оказват преплетени, а насилието се превръща в елемент от структурирането на новото начало, от възстановяването на реда.

Влачугане идва от глагола „влача“ и е дума, с която в традицията се означава първоначалния насилствен акт на покръстване, а впоследствие измиване, изкъпване, потапяне против волята на човека. Действие, което резонира с практиките в миналото на  открадване на мома, както и всякаква друга принуда да се извърши определено действие, която е регламентирана и позволена в ритуала. Нима това означава възстановяване на реда или то е свързано с нова, чудовищна йерархия, с догматизма на традицията и нейното репродуциране. Глухи ли оставаме за барабаните на насилието?

Богатият, иронично гротесков, донякъде наивистичен, но и дълбоко аналитичен визуален език в картините на Мартина Вачева навлиза в процепите на съвременното общество, разкрива стереотипите и техните корени далеч назад във времето. С умението да говори едновременно през плътна, наситена живопис и през детайлно вглеждане в символика, текст и персонажи, авторката ни представя множество микро сюжети и ярки типажи, които присъстват в съвременното българско общество.

Долният и горният свят са се преплели, тинята на блатото, карнавално е полепнала по телата на „героите“ на днешния ден в корупцията, ояждането, изкуствеността и фалша, които не могат да бъдат измити и/или пресътворени. Те са съсредоточието на един постоянно тегнещ хоризонт на (авто)насилието, което гнети обществото, отравя общността и дамгосва самите тела. Без да морализаторства или да заема позиция, авторката ни предлага един аналитичен, смел поглед към настоящето на силата и слабостта, на насилието и покорството и тяхната разрушителна сила в човешкия свят. 

Владия Михайлова

BIO

Мартина Вачева (1988) е художничка, която живее и работи в Пловдив, България. Завършила е Националната художествена академия в София, специалност „Илюстрация и книга и печатна графика“.Вачева участва в много международни изложби като „Baywatch”, KVOST, Берлин (2018); „Dias de Romance” Centro Cultural Recoleta, Буенос Айрес, Аржентина (2018 г.); „Crack up – Crack down” Замък Уяздовски, Варшава (2020 г.); Keeping the Balance“, творби от „Колекция Телеком“, Музей Лудвиг, Будапеща (2020); „See Me Moving Placeless“, от „Колекция Телеком“, Музей за съвременно изкуство Скопие (2021 г.). Нейни самостоятелни изложби са: „Sereality” /Сереалност/ (2016 г.), „Mud” /Кал/ (2018 г.), „Circle Pit” /Кръгла яма/ (2021 г.), галерия за съвременно изкуство „Сариев“, Пловдив; „КОРЕНИ Вюрцелн”, Музей Фолкванг, Есен (2019 г.); „Сексът и градът”, Институт за съвременно изкуство, София (2020 г.). Вачева участва в 33-то биенале на графичните изкуства в Любляна „Crack Up – Crack Down“, където печели една от наградите. Тя е носител на награда BAZA /Награди за млади визуални художници за 2017 г. Нейни творби се намират в колекциите на „Колекция Телеком“, колекцията на библиотеката при Музея на изкуството „Метрополитън“, Ню Йорк, колекция на Гауденц Б. Руф, Цюрих, Виена и Музей Фолкванг, Есен, Колекция EVN.

______________________________________________________________________

🇬🇧

VLACHUGANE

The Depth of the Water

Martina Vacheva has been preparing the exhibition ‘Vlachugane’ for two years. The included works are thought of as a cycle through which the author enters the deep world of images of traditional rituals and their present transformation. 

The time after Christmas to St. Jordan's Day/Holy Epiphany in the holiday calendar is particularly dynamic and controversial. This is the time of dirty days, of Voditsi/Waters and winter carnival games, when the New Year and new life are cosmically ‘born’ and the community is recreated. 

In her works, Martina Vacheva shows the special dynamics of this period of the year in the horizon of extremes, of destruction of the supports of the world and their reconstruction. Hierarchies change and rearrange – above and below, good and bad, new and old, male and female, beyond and within become intertwined, and violence becomes an element of the structuring of the new beginning, of the restoration of order. 

Vlachugane comes from the verb ‘to drag’ and is a word that traditionally refers to the initial violent act of coercive baptism, and subsequently washing, bathing, immersion against the person's will. This is a deed that resonates with past practices of stealing the maiden, as well as any other compulsion to perform a certain action that is regulated and allowed in the ritual. Does this really mean restoration of order or is it related to a new, monstrous hierarchy, to the dogmatism of tradition and its reproduction. Are we turning a deaf ear to the drums of violence? ….

The rich, ironically grotesque, somewhat naive, but also deeply analytical visual language in Martina Vacheva's paintings penetrates the cracks of contemporary society, revealing stereotypes and their roots far back in time. With the ability to speak simultaneously through dense, saturated painting and through a detailed insight into symbolism, text and characters, the artist presents us with numerous micro-plots and bright character types that are present in Bulgarian society. 

The lower world and the upper world are intertwined, the mire of the swamp, a masquerade stuck to the bodies of the ‘heroes’ of today in corruption, choosiness, artificiality and falseness that cannot be washed away and/or recreated. They are the focus of an ever-hanging horizon of (auto)violence that oppresses society, poisons the community, and stigmatizes the bodies themselves. Without moralizing or taking a position, the artist offers us an analytical, courageous look at the present of strength and weakness, of violence and submission and their destructive power in the human world. 

Vladiya Mihaylova

BIO

Martina Vacheva (1988) is an artist based in Plovdiv, Bulgaria. She graduated from the National Academy of Arts in Sofia, majoring in Illustration and Book and Print Graphics. Vacheva participated in many international shows as “Baywatch”, KVOST, Berlin (2018); “Dias de Romance” Centro Cultural Recoleta, Buenos Aires, Argentina (2018); “Crack up – Crack down” Ujazdowski Castle, Warsaw (2020); Keeping the Balance, works from Art Collection Telekom, Museum Ludwig, Budapest (2020); See Me Moving Placeless, from the Art Collection Telekom, Museum of Contemporary Art Skopje (2021). Her solo shows are: “Sereality”(2016), “Mud”(2018), “Circle Pit”(2021), Sariev Contemporary, Plovdiv; “КОРЕНИ / Roots / Wurzeln”, Museum Folkwang, Essen (2019); “The Sex and the city”, Institute of Contemporary Art, Sofia (2020). Vacheva took part in 33rd Ljubljana Biennial of Graphic Arts “Crack Up – Crack Down” where she win one of the prize. She is the 2017 BAZA / Young Visual Artists Awards winner. Her works are in the collections of Art Collection Telekom, Metropolitan museum library collection, New York, Gaudenz B. Ruf collection, Zurich, Vienna, and Museum Folkwang, Essen, EVN Collection.