Розенкранц и Гилденстерн са мъртви

Шекспир казва, че животът бил сцена и всички ние сме актьори на нея. Но ако излезем от клишето, ще видим, че напоследък май сме само зрители. Големият наратив на днешния ден е разказван от друг. А ние си представяме, че юздите ни са съдбовни нишки на провидението, на които трябва да се доверим. Безкритично. Някак по инерция. Как ли изглежда моментът, в който можем да кажем “Не”. Или е различим само от разстояние на времето - от точката, в която вече можеш само да съжаляваш, че не си действал. Въпросителните знаци са закърнели от въздържание. Превърнали са се в глуповати псевдо хипотези за това кои сме. В трагизма на днешния хаос изборът да си свободен изглежда като комична порнография. Но някак виновни са винаги другите.

И все пак, струва ни се, имаме шанс. А може и да е само късмет. Ако това е думата, която търсим.

Автор: Том Стопард
Превод: Светла Манева
Превод на стихове от „Хамлет“: Гео Милев
Актьори: Марио Топалов,  Кристиян Негалов, Велислава Дипчикова, Александра Бура, Михаил Недялков, Калин Маринов, Александър Кендеров, Мартин Костадинов, Виктор Младенов
Режисьор: Мария Панайотова
Сценограф: Иван Петросян
Хореограф: Велислава Дипчикова
Композитор: Добромир Кисьов
Вокален ръководител: Гьорги Георгиев – Антика
Консултанти по анализ: Мария Тошкова и Евгени Иванов
Консултант по проекта: Стефан Зарев
Плакат: Панайот Панайотов – Поната
Продуцент: „Театър Нокс“.

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на НФ „Култура“